Като заваля дъжд, та цяла неделя. Студено е, но всички очакват горещото събитие на лятото – световното по футбол. Както всички знаят, преди началото на подобно събитие винаги си спомняме какво се е случило на предишното...
А какво се случи на Европейското първенство преди две години?
Гърция победи. Португалия показа на Европа, света и на себе си, че може да организира сериозно състезание. И остави в моето съзнание официалната песен на финалите - "Forзa" на Нели Фуртадо.
Не мога да не спомена, че тогавашната песен на сексапилната канадка от португалски произход (приличаща на Кортни Кокс с прибрана коса) има послание и стил, като се явява допълнителна реклама на едно успешно спортно изживяване. За съжаление не може да се каже същото за настоящата официална песен, The time of our lives на Тони Бракстън с някаква бой група. Но тъй като не обичам да пиша за неуспехите, смятам просто да забравя, че съм я споменавал. Та думата е за Нели Фуртадо.
През лятото на 2006 тя изкарва третия си студиен албум, носещ игривото наименование ‘Loose’. Според Уикипедия в основата на избора на това име стоят спонтанните творчески решения на Нели по време на създаването му. Резултатът е разнороден – продуциран от трима от най- големите: всемогъщите Тимбаленд и Фарел Уилямс, както и Лестър Мендез (стоящ зад Шакира и нейния "La Tortura"), смес от хип- хоп, етно и нотки от творчеството на други групи (като например Coldplay). Самата изпълнителка обявява албума за “пънк – хоп”. Същевременно това е първият албум в историята, който излиза с три първи сингъла едновременно. Амбициозно.
Нели Фуртадо няма статута на поп икона, нито скандалния профил на другите млади изпълнителки. Просто има гласа и таланта си, но и сериозната подкрепа на споменатите по- горе мъже. Ако критерият, отделящ шедьовъра от еднодневката е реакцията ми след първото прослушване на албума, значи дискът ще е хит. Защото не ми хареса.
В същото време изпитвам странно привличане към неговите песни. Сетивата ми усещат досега със силното изживяване: отвън кисело, но отвътре- карамел. Изхвърлям невзрачната опаковка и намирам шлифован диамант. Не прекалено, за да драска, но достатъчно, за да остави следа. Всичко е премерено точно- има по нещо отвсякъде: Крис Мартин – вокалът на Колдплей, Тимбаленд, Фарел Уилямс оставят по нещо в записа. Хуанес оставя цяла песен – романтична балада, сякаш не намерила място в последния му албум. Песента “Wait for you” звучи все едно е заимстван семпъл от аблума “Поп-фолк” на Ъпсурт. Знаете за какво говоря ...
Не мисля, че албумът ми харесва, защото съм благоприятно настроен към автора му. Не мисля, че признанието колко е добър се обяснява с проста проява на снобизъм и на ефекта на “престижния вот”. Песните в “Loose” влизат в плейлистата ми задълго. А слушалките в ушите ми ме правят единствения му консуматор, поне засега... Но ако си падате по експериментите, може случайно да се срещнем някъде по петолинията ...
А аз го намирам за доста добър, въпреки че нещо песента с Хуанес ми се "изтърка" за нула време...
